Да направим равносметка. “Добро” е това, което осъществява нашата еволюция в направление Божественото царство. “Зло” е това, което му противостои. Космическата битка между силите, които движат еволюцията и силите, които се борят против това се е преместила от макрокосмическия стадий, където Боговете се борят с демоните, към микрокосмическия стадий, което е човешката психика.

Правилата, които Бог е дал в играта за човешката еволюция, са правилата за човешката свобода. Срещайки се с атаките на бхутовете, нереализираният човек може да защити себе си само посредством качествата на своите добродетели. Именно за да се запазят тези качества в продължение на векове, са се преплитали отношенията между нравствеността, чиито закони формират материята на нашата цивилизация, и смисъла на нашата еволюция.

Тази тъкан развива един вид колективна имунна функция против въздействието на злото. Човек еволюира в социален план. Когато в този план се узаконяват практики, които не се съгласуват с дхармата, нивото на съпротивление на индивида за негативни вмешателства се понижава. Той все повече ще бъде предразположен към негативни мисли, чувства и поведение, които ще нарастват подобно на търкаляща се снежна топка, което на свой ред ще засегне и ближните му.

Затова нашите морални ценности, които сами по себе си обезпечават отношението на индивида към обществото, включват в себе си закона за Дхарма в социален смисъл, което гарантира трайност на човешкото семейство. Те намират изражение в сбор от обреди, обичаи и закони, които, ако се спазват по определения начин, издигат барикада срещу обсебване от бхутове и произтичащото от това разрушително поведение.

Ако правовата система е вдъхновена от Дхарма, то тя ще се стреми да разрушава обкръжаващата среда, в която бхутовете могат да процъфтяват. Древните римляни са практикували обреди, които са обединявали психическите енергии против адхармичните бхутове.

Отдавна е време отново да намерим нашата връзка с дхармата. И за да стане това, не бива да очакваме много от съществуващата етична и правова система. Историята ни дава в изобилие примери за това как една много добра система може да се манипулира от много лоши хора. Ние издигнахме в абсолютна ценност търпимостта, но не бива да забравяме, че да търпим злото, това означава да нанасяме вреда на Доброто. И свободата, с която много се гордеем, ни кара свободно да се отдаваме под господството на окултни сили. “Прекрасни хора” през шейсетте години така раздуха банковите сметки на лъжепророците, че това им позволи да създадат отвратителни империи.

Но нека да не забравяме, че в края на краищата оцеляването на цивилизацията зависи от качествата на психо-духовните морални и правови структури, които тя е съградила, за да се защити от силите на Сатаната, независимо в какви форми те действат. Когато тези бариери са разрушени, идва краят, който се проявява в моралното разложение и социалния разпад.