Ето тези неща се усещат и в СЙ. 
http://pravoslavie.domainbg.com/05/motovilov.html

-Искам да схвана това добре, — казах аз.
Тогава отец Серафим ме хвана здраво за раменете и ми рече:
— Сега двамата ние с Вас, братко, сме в Божия Дух. Защо не ме гледате?
— Не мога да Ви гледам, отче, — отговорих аз, — понеже из очите Ви се сипят мълнии. Лицето Ви е станало по-светло от слънце, тъй че очите ми се пръскат от болка.
— Не се страхувайте, Ваше Боголюбие, — каза отец Серафим — и Вие сега сте станали тъй светъл както съм аз. Сега Вие сте в пълнотата на Духа Божи, иначе не бихте могли да ме виждате такъв.
…
Аз погледнах след тези думи в лицето му и ме обзе още по-голям благоговеен ужас

Представете си в средата на слънцето, в най-силния блясък на обедните му лъчи, лице на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, променливия израз на очите му, чувате гласа му, чувствувате, че някой ви държи с ръце за раменете, но не само тези ръце не виждате, не виждате нито самия себеси, нито неговата фигура, а — само една ослепителна светлина, която се простира надалеч и озарява с яркия си блясък, и снежната пелена , която покрива поляната, и снежния прах който се сипе върху вас и върху великия старец. Но възможно ли е изобщо да си представи човек онова положение, в което аз се намирах тогава?!

— Как се чувствувате сега? — запита ме отец Серафим.

— Необикновено добре! — казах аз.

— Но как добре? Какво именно чувствувате?

— Чувствувам такава тишина и мир в душата си, че с никакви думи не мога да ги изразя!

— Това, Ваше Боголюбие, — рече отец Серафим, — е оня мир, за който Господ е казал на учениците Си: „Моят мир ви давам. Аз не ви давам тъй, както светът дава“(Иоан. 14:27). „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“(Иоан. 15:19). „Но дерзайте, Аз победих света“(Иоан. 16:33). Ето на тези именно люде, мразени от света, но избрани от Господа, Той и дарува този мир, който вие сега чувствувате у себе си, и който според апостолския израз, „надвишава всеки ум“. Така го нарича апостолът, понеже не може с никакви думи да се изрази това душевно блаженство, което този мир създава у ония люде, в чиито сърца Господ Бог го внедрява. Христос Спасителя го нарича мир, който идва от Неговите собствени щедрости, а не от тоя свят. И наистина, никакво земно благополучие не е в състояние да го даде на човешкото сърце. Той бива даряван свише от самия Господ Бог, поради и което се нарича мир Божи…Но какво чувствувате още? — запита ме отец Серафим.

— Необикновена сладост! — отговорих аз.

— Това е онази сладост, — продължи той, -за която се говори в Свещеното Писание: „От тлъстината на Твоя дом ще се опият и от извора на Твоята сладост ще ги напоиш“. Ето тази е сладостта, която сега преизпълня нашите сърца и се разлива по всички наши жили с неизказана наслада. От тази сладост сърцата ни като че ли се топят, и двама ние сме изпълнени с такова блаженство, което не може да бъде изразено с никакъв език…Какво още чувствувате?

— Необикновена радост в цялото си сърце!

И отец Серафим продължи:

— Когато Духът Божи слиза в човека и го осенява с пълнотата на Своето наитие, тогава човешката душа се преизпълва с неизказана радост. Духът Божи е радостотворен за всичко, до което се докосне. Това е същата радост, за която Господ казва в Евангелието Си: „Жена, кога ражда, има болки, защото е дошел часът и; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света“(Иоан. 16:21). „В света скърби ще имате, но Аз пак ще ви водя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме“ (Иоан. 16:33,22). Но колкото и да е утешителна тази радост, която Вие сега чувствувате в сърцето си, все пак тя е нищожна в сравнение с онази, за която Сам Господ чрез устата на Своя апостол е казал: „Око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Залог за тази радост ни се дава отсега. Ако прочее от него вече ни е тъй приятно, сладко и весело на душата, то какво да кажем за оная радост, която е приготвена там на небесата за ония, които плачат тук на земята? Тъй и Вие, драги мой, сигурно доста сте си поплакали в своя земен живот, та вижте с каква радост Ви утешава Господ още тук. Сега нас двамата ни чака труд след труд, за да възлизаме от сила в сила и да достигнем мярката на възрастта на Христовото изпълнение, та да се сбъднат върху нас Господните думи: „Които се надява на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят“(Ис. 40:31), ще минават от сила в сила и ще им се яви Бог на боговете в Сиона на разумяването и небесните видения (Пс. 83)… Тогава чак тукашната наша радост, която сега ни се открива донякъде и набързо, ще се яви в цялата си пълнота, като ни преизпълни с неизразими небесни наслади, и никой не ще може да ни я отнеме… Какво чувствувате още, Ваше Боголюбие?

— Необикновена топлина ! — отговорих аз.

— Как така топлина? Та ние сме в гората. Сега е зима и под нозете ни има сняг…и отгоре се сипе снежен прах… Каква топлина може да има тук?

— Такава, каквато има в банята, когато пуснат парата…

— Ами миризмата, — запита ме той, — и тя ли е също като в банята?

— Не, — отвърнах аз, — на земята не съществува нищо, което да наподобява това благоухание. Когато беше още жива майка ми, аз обичах да танцувам и да ходя по балове и танцувални вечери ; тогава майка ми ме напръскваше с парфюми, които купуваше от най-добрите магазини в Казан. Но и онези парфюми не издават такова благоухание.

— Сам аз, драги мой, зная това точно тъй, както и Вие, но нарочно Ви запитвам, дали и Вие усещате същото, — рече отец Серафим с приятна усмивка. – Имате пълно право, Ваше Боголюбие, че никое земно благоухание, дори и най-приятното, не може да се сравни с това, което ние сега усещаме, понеже сега нас ни заобикаля благоуханието на Светия Божи Дух. Кое от земните неща може да се сравни с него?

— Забележете, Ваше Боголюбие, и това, че макар около нас да е топло като в баня, както ми казахте, все пак нито върху нас, нито под нас снегът се топи. Значи тази топлина не е във въздуха, а в нас самите. Тя е онази именно топлина, за която с думите на молитвата ние се обръщаме към Господа: „Съгрей ме с топлотата на Светия Дух!“ От нея съгрявани, пустинниците не се бояли от зимния мраз, тъй като били обличани в благодатна дреха, изтъкана от Дух Свети, като в топъл кожух.

— Така и трябва да бъде наистина, понеже благодатта Божия трябвада живее вътре в нас, в нашето сърце, според думите на Господа: „Царството Божие е вътре във вас“. А под Царство Божие Господ е разбирал благодатта на Светия Дух. Ето това Царство Божие сега се намира вътре в нас, а благодатта на Светия Дух и от вън ни осиява и съгрява. Тя преизпълва околния въздух с най-различни благоухания, услажда чувствата ни с небесна наслада и напоява сърцата ни с неизразима радост.